Там Слънцето се цени много, защото рядко излиза от облачния си замък. Там уличните лампи са високи, черни и изрисувани с червено и златно, и украсени с орнаменти.
Там карат коли отляво и с десен волан. Там браунитата са по-вкусни от къде...

Нещо ми влезе в главата вчера и реших да почистя. Малко. За разнообразие. А и прахта под леглото взе да прекрачва границите на споразумението ни. Както и да е, намерих нещо, което се търкаляше в прахоляка. Приличаше на писмо, въпреки че ...

Вървя бавно, а умът ми бяга задъхано, гонен безмислостно от упоритите клишета, крещящи: "няма нищо ново под слънцето, няма къде да избягаш!". Хващам ума си секунда преди да се предаде в плен на посредствеността, и го издърпвам под сянкат...

Зелен лак. Един тон по-светъл от тревата, но с металическия блясък на люспите на русалка. Хамелеоново зелено. Металическо, вещерско зелено. Зелено, което всеки момент ще се промени. Зелено, което улавя светлината и я прави част от своята...

В понеделник изгубих личната си карта и картата за градсия транспорт...
...от желание да не нося чанта и респективно портмоне, по-рано същия ден взех само пари, лична карта и карта за градския и всичко това НЕсъобразително намушках в задн...

Понякога се будя и утрото е толкова бистро...
...ясно. Имам желание да съм нежна към всичко. Искам шумът от стъпките ми да убягва дори моя слух, искам да погаля дръжката на вратата и да я отворя без да изскърца, искам да се усмихна на лик...

Тя гледаше през прозореца. В очите й валяха снежинки.
„По-добре отколкото дъжд” – каза си тя.
Снегът е толкова крехък. Нежен, красив, чист. Нужни са милиони снежинки  -  различни, съвършени, единствени – за да н...

Не знам как се пише след  3 месеца мълчание. Мълчание не от липса на какво да кажеш, а от страх, че няма да го изразиш както ти се иска. А може би ме е страх да остана насаме с мислите си, защото не зная какви призраци ще изкочат от праш...