Мрачните дни не са идеално лоши...
Всъщност...аз обичам мрачните дни :))
Онези, в  които Слънценто е заето с другата част от земята ни.

Замислих се защо обичам да пиша толкова.
Може би защото да кажеш нещо не си струва толкова колкото да напишеш нещо. Защо иначе умеем да говорим толкова скорострелно, а когато се наложи да напишем нещо, сядаме и се замисляме? Да изречеш не...

Тъмно, почти катранено черно небе.
Когато звездите са толкова много и толкоз на гъсто, че сякаш няма място за нито звезда повече...а небесният купол е толкова натежал, че току се прощава с по някоя звезда...
Когато лежиш на земята,погледът...

Бог е по някакъв начин като Слънцето...
...ако погледнеш направо към него, с намерението да го видиш, да му дадеш форма и лице в съзнананието си – то ще те заслепи със силната си светлина и искаш или не  - ще затвориш очи...
Но а...

Това е изгледът сутрин към 6 часа от скромната ни лятна резиденция с обща квадратура 25 кв. метра. Нашата каравана-мастодонт според представите за нормална каравана :))) 
Ако успееш да пребориш съня и да се излюпиш към 5:50 ч. сутрин, нах...

Здравейте всички :-)
Този блог е едно прекрасно място и се радвам, че мога да бъда част от него и от вас!... :-)) 
Усмивки