Прочетен: 27854 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 17.06.2007 13:40
Тя гледаше през прозореца. В очите й валяха снежинки.
„По-добре отколкото дъжд” – каза си тя.
Снегът е толкова крехък. Нежен, красив, чист. Нужни са милиони снежинки - различни, съвършени, единствени – за да напълнят една шепа. А повечето се стопяват в локвите...
Толкова лесно се погубва. Става кафяв и мръсен от една кална стъпка. Всичко оставя отпечатък в снега...и нарушава целостта му.
„Като в мен – помисли си тя – Моето сърце е застлано със сняг. Бял, искрящ, топъл. Докато някой не реши да нагази с калните си ботуши, без дори да погледне какво тъпче. И да ме остави да чакам следващият сняг да покрие отпечатъците. Белегът.
Най-добре е никога да не спира да вали...”
А защо не е обратното? Защо калта не става бяла когато се докосне до снега? Защо снегът попива всичката мърсотия? ...
„Добротата е беззащитна” – осъзна тя.
Можеш да предложиш добро, да подадеш ръка. Не можеш да насилиш някого да я вземе. Не можеш да го спреш да се изплюе в нея. Няма за какво да съжаляваш. Или да тъжиш. Ти си дал най-доброто от себе си – искрено, истински, и без резерви. Подал си ръка. Направил си това, което зависи от теб.
А сняг винаги ще завали за да заличи калните следи.
Тя се успокои. Повярва отново. Само се надяваше следващият, който реши да се разходи по снежните пътеки на сърцето й, да свали калните си ботуши на влизане...
Премигна. Пое си въздух. А снежинките продължиха да се ронят в очите й като в огледало, бавно и тихо заличавайки стъпките...
Да даваме най- доброто от себе си, за да няма за какво да съжаляваме ;)))
Не съжалявам за него =)
"Ние трябва да правим добро от злото, защото то няма от какво друго да се прави..."
и нали знаеш, че всичко се връща... такива са законите на Вселената, а това е един от основните закони...
раздавай се, щом това ти носи удовлетворение - цялата любов, която даваш и всичко... то ще се върне пак при теб... и то със сигурност ще е повече :)
а тези, дето газят с кални обувки.. прости им..
всичко се връща!
Понякога си мисля, че това е някакъв урок, който трябва да научиш, но ти така и не се справяш. Винаги забравяш всичко от преди, и смяташ, че е нещо различно, ново.
И нещата се повтарят.
Казват, че там където имат работа чувствата, мисъл не трябва да вирее, но знам ли..?
Нека отново бялото засие в чистота на фона на черното, червеното да обагри с живот, а жълтото да спопли душата чрез нежен слънчев лъч, проникваш и в най-дълбоките места, където има сълзи, които да превърне в изумруди.
най-доброто, което можем да направим, е да изберем най-сияйното си аз :)
БлагоДаря, че винаги намираш правилните думи.
П.П. гледах The Shadow Dancer...
някой беше казал, че разума осветява пътя на сърцето...
...но кой е казал, че е прав? :)
хареса ли филма :)))
грозотата е непроявена красота и без нея наистина не бихме могли да разберем кое е красиво :) и ако за да се промени някой е нужно да жертваме частица от себе си...то си стурва, нали?
Христос е жертвал всичко. всички са стъпили върху него с кални обувки. но не и върху духа му.
Усмихвам ти се широооко, Звездичке :) :) :)
*кима въодушевено*
А Господ никога няма да отхвърли този, който е отправил очите си към Него!
Прегръщам те мило момиче :))).
кристална нощ и ярки сънища!
24.05.2011 23:20
25.05.2011 02:41
25.05.2011 02:59
25.05.2011 14:36
25.05.2011 14:52
25.05.2011 19:12
25.05.2011 20:17
28.05.2011 16:41
28.05.2011 16:45
28.05.2011 17:04
31.05.2011 19:38
31.05.2011 20:05