Понякога се будя и утрото е толкова бистро...

...ясно. Имам желание да съм нежна към всичко. Искам шумът от стъпките ми да убягва дори моя слух, искам да погаля дръжката на вратата и да я отворя без да изскърца, искам да се усмихна на лика си в огледалото, да се напръскам със студена вода и да усетя как измива съня от лицето ми.
Това са моментите, в които най-много се доближавам до онова, което наричаме вътрешен мир и покой. Когато нищо не ти пречи, не е на пътя ти, нито ти на неговия. Когато по-скоро бих преместила буболечката, която ме е полазила на някое листо, отколкото да я смачкам.

Утрото е само мое, защото само аз съм будна. И това го прави някак мистично. Играя игра с тишината. Кой е по-тих?
Всичко спи, ти се чувстваш като наблюдател и пазител на света. Единственият. Само ти си видял света такъв, от този прозорец, в този миг. Слънцето споделя един от най-красивите си ритуали - изгрева. Това е вашата тайна. Не я издавай. Не че би могъл - тя е неописуема.                                   
                             
                                 *               *               *

 

Когато си нежен с предметите и съществата около теб, всяко движение става част от танц. Галиш повърхностите и така усещаш същността им по-остро и ясно. Играеш си с формите, сменяш местата им, но не и смисъла им. Сливаш се с всичко, без да изгубваш себе си, допринасяш за крехкия баланс между хармония и хаос. Намираш мястото си в картината. Тогава всичко се показва в своето съвършенство. Виждаш много повече и това те обогатява. Нежността е вниманието към детайла (когато виждаш колко комплексно и едновременно просто е всичко и това да те умилява). Когато си нежен, няма начин да сгрешиш и всичко отнема по-малко усилия (защото забелязваш и оценяваш всичко). Нежността никога не е фалшива или измамна. Никой не може да се насили да бъде нежен към нещо или някого, които не са му мили. 
Когато си груб, всичко прилича на бой, на протест,  който се опитва да наруши целостта на нещата, да ги подреди по своя прищявка и да внесе още повече безредие. Излишен си. Грубостта подминава/пропуска всичко красиво. 

                                 *                *               *

Облегната на перваза,поглеждам с мек поглед над парата от чая, която се вие във сустрешния мраз. Поглеждам и виждам мястото, където съм сбъднала всичките си мечти. Някъде зад изгрева, или там, откъдето той идва,  А може би е дошъл за да ни каже, че именно изгрявайки е сбъднал най-голямата ни мечта?...
Утрото не иска нищо от теб. Нито изгревът. Те ти подаряват шанса да направиш деня още по-Светъл.
Някой беше казал , че има два начина да живееш живота си: единият е да не вярваш в чудеса, а другият – че всяко нещо е чудо...

...

Понякога се будя и знам точно накъде да погледна за да видя Зорницата.
Понякога се будя и нямам нужда от отговори.
Понякога се будя и това е достатъчно.

Красиво и много нежно..
С любов към всичко, към живота..

Финалът, да..!

аз благодаря, че ми позволи да усмихна нечие утро :)

...споделено.
*усмих* :)

*уау*...
страхотно...
толкова нежно... и усмиващо те...
толкова любов излъчва... и струи от напосното...
благодаря... просто нямам думи...
усмих... :))

и твоите думи са усмихващи :)
БлагоДаря :)

усмих-усмих :)

и мекота, че потънах в слънчевия ти пост като малка перушинка, погалена от първия слънчев лъч, играещ топъл и странен танц, който оживява с дъха си утринта :))). Красиво и усмихващо!
Поздрави :).

...нямам думи да ти отговоря :)
освен може би една - БлагоДаря (че караш ъгълчетата на устата ми да се вдигат до ушите :))
усмиххх-ки :)

и аз широко и ведро :)))).

IJWTS wow! Why can't I think of thnigs like that?

XZLnp5 , [url=http://dpjpqprkfajk.com/]dpjpqprkfajk[/url], [link=http://dgteuzaopdud.com/]dgteuzaopdud[/link], http://xfdrsuodmnsd.com/