В понеделник изгубих личната си карта и картата за градсия транспорт...
...от желание да не нося чанта и респективно портмоне, по-рано същия ден взех само пари, лична карта и карта за градския и всичко това НЕсъобразително намушках в задния джоб на дънките.
На автобусната спирка една мила девойка ме предупреди да си прибера картите, защото стърчали и още малко и щели да изпаднат /тук вселената се опита да ми намекне да не съм толкова лекомислена/. Моя НЕсъобразителна НЕвнимателност благодари и уверено набута картите обратно по-надълбоко в джоба.

Не бях регистрирала,че липсват до следващия ден, когато си извадих портмонето за да платя в един магазин. Бях толкова убедена, че съм ги преместила от джоба обратно в портмонето, че когато видях, че личната ми карта липсва, се наведох да я търся по пода в магазина. Когато проверих отделението, в което седи картата за градския и видях, че и нея я няма, изпаднах в леко недоумение и се експортирах от магазина с овча физиономия. Но нека отбележа - дори тогава бях убедена, че не са изгубени, а са някъде до джобовете на якета, панталони, суичъри.

След паническо пребъркване на всички дрехи, които притежават джобове на закачалката и в гардероба ми, в китарата ми се настани неприятната мисъл, че МАЙ съм си загубила картите...неприятнУ /тук вселената се отказа да намеква и направо наТВЪРДИ :))/. 
Стана ми забавно като осъзнах, че цял ден съм се возила по градския транспорт, уверена, че съм в пълното си право и че съм си платила за всеки километър, прекаран там. И че само тази увереност е държала контрольорите далеч :)) и без това когато съм с карта цял месец никой не ме проверява, а в момента, в който изтече, всички контрольори в София се втурват към мен...
Няма да изброявам негативите от загубването на документи, всички ги знаем. едно е сигруно - позитиви няма :))
Цяла вечер в задната част на главата ми висише онова чувство, че си виновен и трябва да оправяш каша, знаеш, че няма нищо страшно но въпреки това ти е терсене...
Легнах си с въздишка тип "станалото - станало, няма да го поправя като се вайкам" и заспах с надежда на сутринта по някакво чудо да няма каша за оправяне...

Сутринта фучах изкъщи, както винаги "окъснявайки", когато баща ми влезе в стаята докато си сушах косата и попита "Да си си загубвала личната карта?" За секунда изпаднах в типичното за подобни ситуации мисловно състояние, което може да се изрази само с "...ъъъъ..." , но като че ли да загубиш лична карта е нещо ни най-малко притеснително и съвсем в реда на нещата, хладнокръвно отговорих "Да. Защо?" Той каза, че вчера една жена се обадила на майка ми и казала, че някой бил намерил картите ми и трябва да ида да си ги взема от 1во РПУ. Ммм! Явно през нощта наистина се е било случило малко чудо :) 

Следобяда отидох до 1во РПУ и срещу разписка получих обратно картите си :) безкрайното си щастие е няма смисъл да описвам :))) За радост, човекът, който ги беше намерил и донесъл, беше оставил телефонния си номер и аз го записах за да му благодаря :) оказа се, че ги е намерил на пътеката близо до блока, по която се прибирам към къщи - изпаднали са от джоба ми, точно както онази девойка ме предупреди :))) 
Преди това, докато чаках да ме приемат, един човек разказа как са му откраднали портмонето, не само с карти, а с всички останали документи и пари, но той беше тук за да си вади нови, а не защото някой ги е намерил...осъзнах, какъв див късмет съм извадила за пореден път :) /защото всички, които ме познават зняат, че все по нещо някъде оставям, забравям или изгубвам - отвейка :)) /. Пожелах му успех и си тръгнах като необикновено щастлив притежател на лична карта и едномесечна карта за градския транспорт :)
След размишление над късмета си, реших, че това не е просто късмет...

Всичси добрини, които правим, имат значение. Дори и най-малките. Записват се в някакво неизвестно досие под наше име и точно когато най-малко очакваме, от непредполагаемо място, и когато най-много се нуждаем, те ни се връщат.Правете добрини :) Няма такова нещо като малко добро, всички добрини се броят :) Ние ги забравяме, но някой помни. И кой знае - вашето "малко" добро може да се окаже нечие малко чудо :)

Това беше безценният извод от цялата писаница по-горе :) 
Правете добрини. ИМА значение :) ето един хубав начин да промениш света и едно доказателство, че всъщност да го променяме всеки ден по малко... :)