Вървя бавно, а умът ми бяга задъхано, гонен безмислостно от упоритите клишета, крещящи: "няма нищо ново под слънцето, няма къде да избягаш!". Хващам ума си секунда преди да се предаде в плен на посредствеността, и го издърпвам под сянката на един облак, където слънцето не огрява със своите клишета. Отчаяно констратирам, че както всичко остpанало, и проклетият облак се намира под слънцето - нищо ново - и че скоро вятърът ще го издуха, за да ме остави под безмилостните лъчи на клишетата. Поемам си въздух и побягвам отново. Накъде? Към следващия облак. Към следващото мимолетно затъмнение на посредствеността...

                                                        *      *      *

Времето в автобуса се превръща в най-личното ми време. Преди това беше времето под душа, но някакси е много кратко или просто аз все повече бързам. А автобуса си бърза сам, аз не допринасям с нищо. Автобуса е най-парадоксалната точка от времепространствения континиум. Точка, защото не е място (движи се), нито предмет (пълен е със същества, не можеш да го вдигнеш ;Pp). Парадоксална, защото хем си с хора, хем си сам. Движиж се, седейки на едно място. Или клатушкайки се, но това са подробности, касаещи евентуалната екстремност и настроението на шофьора :)) Никой не изисква вниманието ти, и като бонус получаваш усещането, че си в центъра на живота. Мълчалив във вихрушка от гълчава и блъскане, в окото на бурята ;) Можеш да окупираш част от някой прозорец и да поглъщаш градските прелести. За мен градът си има своя чар, особено рано сутрин и по тъмно вечер. Можеш да пренаситиш очите си с гледки, които отминават толкова бързо, че дори нямаш време да ги удостоиш с мислен коментар, не оставаят следа и не натоварват.

Можеш да задоволиш социалното си любопитство и хомофилията си с присъствието на всякакви хора - закъсняващи, спящи, угрижени, невъзмутими, зачетени, меломани, бърборещи, открояващи се (без значение с какво), сливащи се. Всичко това понякога е вдъхновяващо. Всъщност, убедена съм, че значителна част от най-великити идеи на 20ти и 21ви век са се родили в автобус. Кой смее да оспори? *гледа дяволито* Така си и мислех... :)))

И най-хубавото е, че след като са те огледали отгоре додолу като туко-що пристигнала пратка от Сатурн с надпис "не поглеждай преди да умреш от любопитство", не изпитват желание да предизвикат обръщението на твоите 500 думи активен жаргонен речник. Освен ако не си с-нищо-виновен младеж, а те недоволни-от-всичко-пенсионери (наскоро някой ми разказа, как една възрастна жена му се скарала задето й отстъпил място ;-O --> угодоия йок). Но на мен ми харесва да ме оглеждат като зоопарков експонат. Защото означава, че съм различна и от рядка порода :) /това, че още не са започнали да ми подхвърлят семки и бонбонки е добър знак :)))/ а и сме си социална джунгла, все пак. Някой винаги дебне ;)

 *няколко хиледи кубически сантиметра дъжд по-късно*

Мдаам, автобусът определено е спасение, изпратено от Всевишния. Или от общината. Но тези формалности някакси бледнеят, когато косата ти е Ниагарски водопад, а обувките ти потопен Титаник. Да. Ноев ковчег, убежище от Потопа. Разбира се, в тази знаменита последна неделя нямах чадър, защото бях решила, че ще се измъкна, че просто няма да вали докато съм навън. Смело, нали. Ето тук са много полезни връзки с провсъюза на метеоролозите. Както и да е, де. Намокрянето - неее, Подгизването беше факт, чиято неизбежност упорито се опитвах да изкривя в позитивизъм. Небесна вода, чиста вода, няма да настина, няма, няма, омммм :)))

Всичките ми съзнателни усилия бяха насочени към това да опазя невзрачната тобричка, побрала всичките ми съкровища. А именно - роман на Пол Остър, който предишната вечер си бях избрала от бибилотеката на едно Водно Конче, бял чай "Бяла Маймунка" от магазин "Слънчоглед", отдавна забравен в резиденцията на същото Водно Конче, скъпоценния жълт молив Rotring, който явно изчезва от лицето на земята, и който Водното Конче беше намерило за мен, ухание на лотос за свежи утрини, ключове и т.н. прозаичности. Е, опазих ги :)

С няколко думи, Автобусът е мъртъв, да живее Автобусът :))) 

трамваите, и трамваите. Към всичко, което си описала горе, се прибавя и ритмичното потропване по релсите. Капките дъжд се стичат по прозореца...

Милички Лейди и Естрея бих добавила... капчици дъжд се стигат по лицето ми.. :))
обичам да ме вали.. /е само понякога нали :))/
*усмиф*

ама разбира се :) жизнерадостни и жълти :))
рядко се возя, затова са неоправдано пропуснати.
да се чувстват официално прибавени ;P

и аз! и ааз! пропуснах да спомена, че накрая, когато вече бях почти стигнала къщи, започнах да скачам в най-дълбоките локви и някакси ми стана забавно, че краката ми симпатично гъбясват :))) освежаващо...

пп. Луничке, отговарях на Естрея и не видях, че си изгряла и ти :))

Разбрах Есен мила пъстроцветна :)
На мен това с шляпането в локвите скоро не ми се е случвало, но е прекрасно наистина :)))
Хихи, оле, супер сладурско! :)
Хайде да завалииии.. да скачааам и да съм мокра, ооо.. :))

хайде :)
да почваме ритуалният танц за дъжд ;P
макар че метеоролозите май са го изтанцували вече :)))

съвет за повече фън --> обуй отворени обувки, по възможност от пантофен тип, хих :))

това мисля да направя :р
:)) хихи, при нас се размина дъждът...
само се мръщеше и ръмжеше недоволно небето...
и сега нищо.. подухва тихо, тихо..
но и утре е ден :)

и гърмежът е чаровен. определену. на ръба на яростта :) създава тръпка.
пожелавам ти личну специалну за теб да вали утре ;)

йейейейе, мерси Зари :)
многу :)
гушам
лека нощ :)
сладки капчици дъжд да валят в твоите сънища :-)

поздравявам Ви! Харесаха ми много!

То и аз нали обожавам да пътувам в автобус... та така :)
Пък нека като сме си у нас, вечерта да е дъждовна... колкото си иска :))
:*

с любим поет - Лилиев..

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

тихи пролетни усмиФки за вас ;)*

Радвам се, че те откривам!

че се открих в още две очи.. :)
две хубави очи.
музика.
лъчи :)

Усмивки и мн поздрави ;)


"Последна промяна: 06.06 00:00" - т.е. "Последна промяна в първата минутка на 17ми рожден ден" :)))

17!..
беше вълшебна година за мен. дано бъде и за теб :)
ето на кое Лъвче ще прехвърля духа на 17-тата година.. :)

Лондонски усмиФки :))

It's sopkoy how clever some ppl are. Thanks!

QvyQp9 <a href="http://vkymvfqmqgiq.com/">vkymvfqmqgiq</a>

HTtjCS , [url=http://czmnxbauouiq.com/]czmnxbauouiq[/url], [link=http://zlbkydeazhkw.com/]zlbkydeazhkw[/link], http://fxsarmdhelzv.com/

6IHjKV <a href="http://xumwpuyhjyql.com/">xumwpuyhjyql</a>

sMB5hA , [url=http://tmkujbpaqwhr.com/]tmkujbpaqwhr[/url], [link=http://nlzjxjsljhzg.com/]nlzjxjsljhzg[/link], http://aipqewffkqxs.com/