Нещо ми влезе в главата вчера и реших да почистя. Малко. За разнообразие. А и прахта под леглото взе да прекрачва границите на споразумението ни. Както и да е, намерих нещо, което се търкаляше в прахоляка. Приличаше на писмо, въпреки че пощенски плик липсваше и по хартията имаше упорити, но със сигурност неволни петна от сладко..

„ А! Здравей.

Знаеш ли, мислех си. Но не просто си мислех  – като какво ли има за закуска, ами така дълбоко помислих  – реших да опитам, че нали онези все дълбоко мислещите много ги уважават. Туко-виж ги цитират, като мечо Пух – той е сред най-респектираните.

Та мислех, мислех и накрая толкова измислих, че трябваше някъде да запиша дълбоките заМисли..
Искам да бутилирам детството.
Ако първият ти въпрос е с какво ще го консервирам, нямай грижи – захар има в изобилие. В краен случай ще прибегна и до захарни петлета. Но виж как се оплитам в скучни технически подробности!..да се придържаме към абстракцията. Това е то като мисли човек само за закуска..но в крайна сметка, както и да го въртиш, все до закуската опираме.

Даа..помисли само. Компот от пакости. Сладко от ненаписани домашни. Фреш от безгрижие. Добре, признавам,  Малко съм  гладна, но това е главната идея – бутилиране, бурканиране, изтискване. Като ваште кремове против бръчки. Според мен сбръчкването започва когато спреш да се пускаш по пързалки, или спреш да задаваш въпроси от тип „и все пак, защо небето е синьо?” и когато отговорът „ами, защото днес Кремиковци е в почивка” ти е достатъчен.
Така де, Някой трябва да продължи благородното пионерство на Пипи – хапчетата за не-порастване така и не пробиха на пазара. Но важна е каузата!..
И да не се бъркаме,  нямам предвид психическото, интелектуално или духовното порастване, ами онова фактологическото, неизбежното, прозаично порастване. Ти ме разбираш, нали? Е, кажи, не е ли малко прехвалено? Добре де, мълчи си да не те чуе някой възрастен, но знам че и ти така мислиш. Доколкото съм на(т)ясно, то се изразява в неспирен поток от писма, пълни с  хартийки, те пък пълни с  числа, които пък носят ужасяващ Копфшмерцен. Главоболие, де. Да ви имам голямото порастване – стига с тази расипия на хартия, пазете горите, любими възрастни.
Не, харесва си ми детството, мисля тук да си остана. Писмата ще си пиша на гърба на касови бележки от захарни петлета и на билетчета за 76. Добре, и 306 може. И никакви пощенски пликове – получателите, простете, аз просто пазя горите. Тъй де, иначе пчелите къде ще си правят меда и с какво ще ме черпи Пух, когато му ходя на гости?..Отговорност! Ето, виждаш ли, пораствам! Тюх, да му се не види!..

Да не кажеш сега, че съм някой възрастно-мразец. Обичам ги възрастните. Уф, тази дума е направо Ужасна. Служасен Мон, муслен ужасон!, би казал Прасчо. И би бил прав. Обичам ги Порастналите J Да, така е по-добре. Обичам ги, как винаги ми носят шоколад. Добре, кое Разумно дете, кое Отговорно дете, би посмяло да порастне в такива обстоятелства? Че на кого ще подаряват всичкия този шоколад и колко плюшени мечки ще останат без дом? Честно, не знам за теб, но аз не бих понесла и за миг да оставя бедните Порастнали в такова безизходно положение!..

Кажи ми, при тази тежка съдба, как  да не наблегне човек  по-сериозно на закуската?
Хич не се подсмихвай, работата е сериозна! Виждаш сега какви тежки отговорности падат на нашите детски плещи..

Както и да е, да не те натоварвам повече с дълбокото мислене. То не е за всеки. Даже май  Копфшмерценът нещо ме подгони.
Аз исках само така да споделя, нали знаеш, казват, че понякога захарните петлета са по-вкусни когато небето е синьо и някой приятел яде от твоето петле. Само понякога, де!..
Ако ти се отвори време между закуска и обяд, може и ти да понапишеш някоя заМисъл, няма да се оплача.. 

Хайде, че закъснявам за закуска, а май ще има палачинки. Помниш колко много чакахме събота сутрин, и колко белези имаш от надпревари по стълбите до кухнята..

Помни, дори случайно да пораснеш много,
аз пак ще те обичам.

ПП. Мисля днес да пробвам палачинките със сладкото от домашни. Ненаписани, де.

Детето в теб,
Д. „





Такива работи се търкалят по моето легло..
..а под твоето? :)