Вървя бавно, а умът ми бяга задъхано, гонен безмислостно от упоритите клишета, крещящи: "няма нищо ново под слънцето, няма къде да избягаш!". Хващам ума си секунда преди да се предаде в плен на посредствеността, и го издърпвам под сянкат...